Критично предупреждение
Какво се случва в момента
През последните седмици няколко водещи финансови институции в България съобщиха за временни прекъсвания на онлайн и мобилни услуги.Някои от тях бяха предизвикани от вълни на разпределени атаки за отказ от услуга (DDoS), насочени към публичните им портали и инфраструктурата за електронни плащания. В същото време, наблюдават се аномалии в трафика на POS терминали – микропрекъсвания и забавяния при обработка на плащания, които макар и да не водят до директни щети, пораждат несигурност сред клиентите.
Възможната цел зад атаките
“Не е нужно да пробият системата, за да подкопаят доверието. Достатъчно е да накарат хората да мислят, че не могат да платят с картата си.”Експерт по Сигурност и отбрана—Станчев
В контекста на нарастващата дезинформация, дори краткотрайни сривове могат да предизвикат паника и натиск върху банковата система.
Статистика за България — какво показват цифрите
Според данни на NETSCOUT за първото полугодие на 2025 г., България е регистрирала 7 583 DDoS атаки, с пиков обем до 360,23 Gbps и средна продължителност около 74,6 минути. Това показва, че страната не е пасивен наблюдател — инфраструктурните атаки вече са част от реалността на киберрисковете тук.DDoS атаки в България — статистика 2025
Макар данните да не покриват точната продължителност и времеви детайл, те са реални измервания от индустриални източници и служат като убедителен ориентир за стратегически решения в България.
Анализ: защо този риск е различен
Традиционно DDoS атаките целят блокиране на услуги чрез свръхнатоварване.Но в този случай заплахата има хибриден характер — комбинация от технологичен и психологически натиск.
-
Тайминг и символика.
Атаките се засилват в момент, когато държавата се подготвя за преминаване към евро — критичен период, в който стабилността е символ, не просто икономическа стойност. -
POS терминалите като стратегическа цел.
Макар често подценявани, POS устройствата са публичното лице на финансовата система. Ако плащанията започнат да се провалят дори за минути, това създава усещане за „разпад“. -
Supply chain слабости.
POS мрежите се управляват от множество доставчици – банки, финтех оператори, телеком компании. Един пробив в тази верига може да предизвика системна каскада. -
Информационен ефект.
Социалните мрежи са катализатор: всеки проблем се превръща в „новина“, която се разпространява по-бързо от самия инцидент.
Статистика за България — месечен анализ на DDoS атаките (януари–юни 2025)
Според NETSCOUT, през първото полугодие на 2025 г. в България са отчетени общо 7 583 DDoS атаки, с пиков обем до 360 Gbps и средна продължителност от около 75 минути.Макар официалните отчети да не съдържат месечна разбивка, анализът на тенденциите показва отчетлив ръст в периода март–май — месеците, когато в региона се наблюдават синхронизирани кампании срещу телекоми и банки.
DDoS атаки в България — януари–юни 2025 (източник: NETSCOUT)
Сривът през юни е временно облекчение, но тенденцията остава на високо ниво. Средната интензивност на атаките (над 200 Gbps) поставя България в средния диапазон за региона на Югоизточна Европа. Данните са базирани на публичния отчет на NETSCOUT Threat Intelligence Report H1 2025 за България и са интерполирани по месеци спрямо отчетения общ брой (7 583) и пикови стойности (360 Gbps).
Какво трябва да направят организациите
-
Да засилят наблюдението на трафика и ранното откриване на аномалии.
Използвайте AI-базирани системи за анализ на DDoS модели и отклонения в POS комуникацията. -
Да изградят кризисни комуникационни протоколи.
При сривове комуникирайте бързо и прозрачно. Паниката убива доверието по-бързо от самата атака. -
Да валидират своите доставчици (vendor risk management).
POS веригата е толкова сигурна, колкото най-слабата ѝ точка. Изисквайте доказателства за защита, не обещания. -
Да провеждат DDoS stress-тестове и симулации.
Реалистичните сценарии са единственият начин да откриете къде системата ще се пречупи под натиск.
Мнение на автора
Като експерт в областта на киберсигурността, виждам този момент като тест за зрелостта на държавната и банковата инфраструктура.Не става дума само за технологии, а за устойчивост — способността да се реагира бързо, спокойно и координирано. Истинският риск не е в пробива, а в загубата на доверие.
Когато хората не вярват, че ще могат да платят с картата си утре, тогава кризата вече е факт — дори без нито един сървър да е компрометиран. Тази ситуация изисква лидерство: прозрачна комуникация от банките, проактивна реакция от държавните институции и техническа бдителност от целия финансов сектор.
Преходът към еврото ще бъде не само икономически тест, но и тест на нашата дигитална устойчивост като държава. Киберсигурността вече не е абстрактен ИТ проблем — тя е част от националната стабилност.
DDoS атаки и POS смущения могат да се окажат „новите саботажи“ на ерата на дигиталното евро.
Време е България да докаже, че може не само да приеме еврото, но и да защити дигиталното доверие, което го съпътства.
Мини-речник на използваните термини
DDoS (Distributed Denial of Service): Разпределена атака за отказ от услуга, при която множество устройства наводняват даден сървър с трафик, докато спре да отговаря.POS (Point of Sale): Терминал или устройство за плащане с карта в търговски обекти.
Supply Chain атака: Кибератака, при която целта е доставчикът на услуги, за да се достигне до неговите клиенти.
Vendor Risk Management: Процес по оценка и контрол на рисковете, свързани с външни доставчици.
Киберустойчивост: Способността на организацията да устои, реагира и възстанови нормална работа след киберинцидент.
Източници и основания: публични изявления на експерти по киберсигурност, анализи на dbr.bg, наблюдавани инциденти и добри практики от финансовия сектор на ЕС.
